March 16th, 2009 / Author: Diana
Суеверие или благоразумие е да си плюеш в пазвата и да се въртиш три пъти, ако се наложи да имаш взимане-даване с КАТ? На този въпрос отговор дава моят първи блог-гост Христина Банчева.
Не съм суеверна. Никога не съм вярвала във фатализма на тази дата.
Вярвам в логиката на нещата, които ни се случват и в правдата.
Правда и логика, обаче, няма, когато нещата, които ни се случват, стигнат до КАТ.
Четвъртък, 12.03.2009г.
22:20 ч. Удовлетворени и превъзбудени от нощно каране на скиписта Лалето - Витоша, пътуваме в Сузуки 4×4 обратно към София. Обсъждаме най-добрите скокчета по пистата и най-красивите падания. Заредени с адреналин уговаряме следващото качване. Слушаме Jazz FM. Пътят е заледен, но шофьорът е спокоен.
22:45 ч. Вече сме под лифт-станцията Бай Кръстъо. Внезапно след един завой виждаме аварийните светлини на кола, спряла перпендикулярно на пътя. Когато се качвахме, имаше много такива закъсали коли. Първоначално не обърнах внимание, но в момента, в който започнахме да се приближаваме право към мигащата Шкода, усетих, че Сузукито е неуправляемо. Всичко, което нашият шофьор успя да направи, е да завие максимално вдясно, да убие скоростта в преспите сняг край пътя – която макар и не висока нямаше как да бъде намалена по друг начин.
Ударихме предния ляв фар на другата кола с предната врата на джипа. Слязохме петимата от колата. Шофьорът излезе от другата предна врата, защото от удара неговата не можеше да се отвори. За щастие пострадали нямаше. В първата кола се возеше млад скиор като нас, също карал на Лалето.
22:50 ч. Със слизането огледахме щетите по нашата и другата кола – огъната шофьорска врата и счупени предни леви фар и мигач, които все пак светеха.
«И сега какво да правим » беше въпросът на момчето от Шкодата. В същия момент завоят светна и се показаха фаровете на следващата кола. Разбягахме се навътре към гората, по-далече от пътя. Някой съобрази да натисне клаксона на Шкодата и всички започнахме да ръкомахаме и да викаме. Идващата кола се опита да намали и тъкмо профучаваше покрай нас, когато отнесе предната броня на Шкодака, накара го да отскочи леко и го отмести близо метър. Беше стар Фолксваген Пасат, който успя да спре едва на следващия завой.
23:00 ч. Ситуацията се усложни. Момчетата веднага сложиха триъгълник на опасния завой, за да може слизащите коли, които идват да го видят и да започнат да намаляват отдалече.
А пътят беше оживен. Слизаха G-класи, огромни Аудита. Трябва да призная, че мутрите бяха изключително мили. Спряха, предложиха ни помощ. Един любезен едър мъжага по черна, опъната от мускули тениска, даже слезе от колата си (която не видях каква е) и се заприказва с момчетата. Искаше да съдейства в ситуацията.
Един Сеат Ибиса се беше залетял към нас, но в последния момент дръпна ръчната, завъртя се на 180о и избегна удара. Шофьорът изскочи от прозореца на шофьорската, който беше счупен. Развилня се нещо, започна да псува, да вика някакви неща, които не разчлених, да ходи напред-назад. После влезе обратно през прозореца и каза, този път ясно: «Айде, момчета, успех! Аз тръгвам». По-късно разбрах, че пичът сам си е счупил стъклото на шофьорската врата, защото ключалките били замръзнали и дълго време не успявал да си отвори, след което се бил блъснал с колата някъде, отново заради леда и съответно доста експлозивно преживяваше всичко.
23 ч.- плюс/минус Обадихме се на 112. Обяснихме ситуацията и помолихме незабавно да се опесъчи пътя. Поискахме да ни свържат и с КАТ заради верижната катастрофа.
След известно време се обади дама от Столичен инспекторат, която попита за точното място на катастрофата и която се беше ангажирала с опесъчаването на участъка.
От КАТ ни казаха, че ако много държим ще изпратят кола, но иначе можем да уредим положението със застраховките с новите протоколи, тъй като от 1 февруари е влязъл в сила новият закон, който позволява на участниците в ПТПто да попълнят самостоятелно този протокол до месец след инцидента, като е необходимо протоколът да се подпише от всички участници в произшествието. Посъветваха ни да се обадим на застрахователите да им съобщим за ПТПто и да ги попитаме за процедурата. Потърсихме застрахователите, но на стационарния телефон, единствено даден за връзка, никой не отговори.
Вариантът с новите протоколи беше вече споменат, когато се чудехме по катаджийски «И ся к’о ши пра’им ». Момчето с Шкодата, обаче, може би се притесняваше да ни се довери, което е обяснимо, макар че един от «нашите» вече дори имаше опит с тези «нови» протоколи.
И така… поискахме да дойде кола на КАТ!
Петък - 13
01:00 ч. Чакаме си колата на КАТ. Минаха да опесъчат. Опесъчиха.
Преместихме колите, така че да са максимално встрани от пътя. Вкарахме джипа изцяло в преспите. Шкодата, която беше първоначално перпендикулярно на пътя, буксуваше и момчето не можеше да я премести, след като подскочи от втория удар, нямаше проблеми с тръгването. Третата кола – Фолксвагенът беше спрял «безопасно» на долния завой.
Влязохме в колите на топло, че бяхме започнали да измръзваме вече. Започнахме да се обзалагаме за марка и модел кола, когато се зададяха фарове от завоя, но също така бяхме в готовност да изскачаме от джипа ако фаровете се отправят директно към нас.
01:20 ч. Обадиха ни се от КАТ. Да слизаме в Драгалевци, че не можели да се качат. Получихме информация, че по-надолу от нас, на някой от поредните завои се получила тапа от 5-6 завъртяни коли, заради заледения път. Те обаче не чакаха КАТ.
Тръгнахме трите коли към Драгалевци. Карахме спокойно по опесъчената част, но застигнахме опесъчаващета машина и тя спря да ни направи място да я изпреварим. От там – отново на шейната. Бавно-бавно слязохме до площада на тузарския софийски квартал.
01:40 ч. Видяхме Астрата със синия буркан и се зарадвахме, успокоихме се. Стигнахме до хората на реда. Скоро ще си бъдем вкъщи. Взимаме констативния протокол за застрахователите и се пребираме на топло да лекуваме потенциалната простуда и уплаха от случилото се.
Спряхме колата на паркинга. Слязоха шофьорът и още едно от момчетата от нашата компания и отидоха към катаджиите. Трима останахме в джипа на топличко и дремехме вече успокоени. След малко дойдоха с някакви фенери, осветиха щетите по трите коли и чухме дрезгавия глас на полицая. Боботеше нещо с маниер на каруцар.
След малко двамата наши хора се връщат – «Искат пари?!».
Питали нашия шофьор «Чувстваш ли се виновен?». Той отговорил, разбира се, «не». Ченгето – каруцар, седнал в Астрата, му изкряскало «Тогава, ще си платиш!», затваряйки прозореца на вратата.
Явно не им се е тръгвало на ченгетата към Витоша. Може би са имали да допиват домошарката или пък да доиграват още няколко раздавания на карти. А може би не са искали да хабят излишно бензин, за да могат да тафят от нормата за деня, за да си сипят на лъскавото BMW5, което са си купили, карайки «виновните на пътя» да си платят. Сега трябваше да оправдаят напразното си разкарване, като изклинчат някой лев от уплашените и премръзнали младежи.
Бащата на момчето с Шкодата беше дошъл също в Драгалевци. Искаше да съди Общината за неопесъчения път.
На всички стана ясно, че катаджиите искат пари. Вече всички съжаляваха, че не оправиха нещата с «новите» протоколи, но вече беше късно.
02:00 ч. «И ся к’о ши пра’им?». Съветът на шофьорите на ударените коли реши да не дава подкуп. Да, обаче, ченгетата се ядосаха съвсем и да не са съвсем капо, решиха да напраскат актове на всички. За какво? – несъобразена скорост.. на заледения път, където съвсем спрели колите продължаваха надолу като по ледена пързалка.
02:30 ч. «Няма да подписваме актовете.»
02:45 ч. Дойде такси на О’Кей Супертранс. Бакшишът излезе на зиг-заг и отиде до прозореца на ченгетата. Сигурно вървеше трудно, защото му се е спяло, все пак беше посред нощ. Другият вариант е той да беше допил домошарката на ченгетата, на които им се беше наложило все пак да тръгнат към Витоша, или някакъв друг спирт.
Бяха го извикали бакшиша за свидетел – да подпише съставения акт. Свидетел на ПТПто, което се беше случило поне 7-8 км. по-нагоре по пътя. Но защо пък не, катаджиите също «констатираха» ПТПто, добре си бяха «представили» ситуацията, на 7-8 км. разстояние и 4 часа по-късно. Добре, че отидохме при тях да видят щетите и да определят «виновните», защото те не успяха да дойдат. Можехме да отидем смачкани направо до КАТ, за да може направо там да си платим.
Бяха арогантни, цинични и нагли до безобразие – «щом не се чувстваш виновен – ще си платиш.» И какво, ако не си платиш – пишат ти акт от злоба. Него ще си го платиш. Те са с жилетките и ще те мачкат, както си решат. Важното е да те накрат да се чувстваш безсилен и да си готов на всичко, за да те пуснат по живо по здраво да си ходиш. Ти трябва да си траеш и да не противоречиш, за да не ги ядосаш повече. В противен случай гаврата ще е още по-дълга и пълна. Те са силните и щом казват – виновен, виновен си. Плащай!
Не искам да си помислям ако имаше пострадали от инцидента…
03:00 ч. Игра на нерви. Малкият от фолксвагена подписа. Дадоха му констативния протокол. След малко и нашият шофьор дойде. Изморен от процедурата на изнудване въздъхна: «Хайде да си тръгваме от тука».
Само той не беше подписал. Само той не си взе протокола.
Само той не се примири с наглостта и своеволието на хората на «реда». Но си тръгна разочарован от безредието и примиримостта на хората, потърпевши от несправедливостта; от корупираността и арогантността на хората, които би трябвало да защитават общественият ред и сигурността, хората чиито синдикати, се борат да защитят техните права пред властта, хората, които протестират пред парламента за по-големи заплати и край на корупцията в МВР.
Кога и как и дали въобще някога този край ще дойде е неясно, докато виновните се търсят навсякъде другаде, но не и в собствената кошара. И няма спирачка за своеволията и лицемерието, което се крие зад униформите на обикновените служители на реда.
March 10th, 2009 / Author: Diana
Днес закъснях за работа.
През нощта бе паднал малко сняг и бе успял да се разтопи до невъобразима киша дотолкова, че на спирките пред тротоарите имаше локви с неопределена дълбочина.
 Малко киша за добро утро Исках да хвана автобус за две спирки, за да не вървя в кишата до спирката на метрото три пъти по-дълго от обичайно и да не си намокря краката.
Автобусът спря на три метра от тротоара.
Не успях да прескоча/преплувам локвата с неопределена дълбочина. Нали целта беше да не си намокря краката.
Не успях да се кача на автобуса, който освен всичко друго и чаках. Той дойде в позната комбинация, необоходима за игра на три-пет-осем. Това не ме успокои никак, защото вървях три пъти по-дълго до спирката на метрото, пазейки разновесие върхи разкишкания лед.
Намокрих си краката.
Купих си аспирин от аптеката, за да не настина.
Така започна денят ми.
А вашият?
March 9th, 2009 / Author: Diana
Отново е 8ми март и отново влизаме в клишето – жената трябва да бъде уважавана и това да й се засвидетелства всеки ден, а не само в един ден от годината. Всяка жена, която го изрича обаче, тайничко, а по-често доста явничко, желае да й бъде засвидетелствано внимание по някакъв, какъвто и да е, начин точно на 8ми март.
Чудя се каква ли е причината за това несъответствие между думи и очаквания от страна на голяма част от нежната половина от населението, поне българското. Все пак – ден като ден, с тази разлика, че още предната седмица по улиците плъпват предприемчиви търговци на цветя, балони, плюшени играчки (въобще познатия асортимент от наскоро отминалия 14 февруари). И някак неусетно, неминуемо, ставаме част от настъпващия празник, с всички негативи на очакването му.
 Жена купува цветя от една от многото появили се сергии непосредствено преди 8ми март От невръстна детска възраст, от първи клас в училище, ни се внушава, че
8 март е ден на мама.
За да се оправдаят тържествата в детската градина, разходите за календарчета и картички с лика на любимото дете, което поздравява мама за празника и засвидетелства обичта си, манипулативната машина на образователните институции промива мозъците на две групи от обществото – на децата, които са въвлечени по един или по друг начин в отбелязването на 8ми март като специална дата; и на майките, които биват разтопявани – няколко години в детската градина, а после поне в първите училищни години – от това, че обичта и признателността на детското сърчице намира израз в творческа изява поне един ден в годината…
Моята майка, преди години, онези които не помня много добре, но знам, че не бяха много добри, заяви, че вместо цветя иска пресни зеленчуци, за да си направим салата за празника – да изпием по една ракия, както му е реда. Мисля, че ако не друго, подобна практичност заслужава признание.
По стар български обичай един и същ празник придобива различни лица, за да бъде удобен за празнуване от различни групи заинтересовани. Така почти естествено 8ми март се превръща в
Ден на колежката.
Седмица след Баба Марта колеги и колежки нямат нищо против да отбележат празника на маса, с необходимите банкетни атрибути, та до рано сутринта. Няма нищо лошо – а и всяка колежка получава поне карамфилче, рядко – зюмбюл. Най-щастливи са, сигурна съм, работещите в държавни учреждения, които намаляват работния ден за колежките на 8ми март. Е, това, ако не е внимание.
За някои 8ми март е двоен празник.
Имам приятелка, която е родена на 8ми март. С присъщата си експресивност тя не пропуска да отбележи: „Ясно е, че никога няма да празнувам 8ми март – което не е болка за умиране. Я си представи да бях мъж – тогава щеше да е трудно!“
В Уикипедия има списък от хора, които са родени на 8ми март.
В интерес на истината някои гей двойки приемат 8ми март като ден, в който могат да засвидетелстват привързаност и нежност един към друг. Осми март дава възможност, използвайки формалността на един общоприет празник, да се подчертаят ролите във връзката.
В същото време след като един младеж не поздрави приятелката си за женския празник и тя го укори за това, засегната, той заяви, че не признава 8ми март, защото бил
социалистическа измислица.
За справка и за да няма объркване, ще нахвърлям някои исторически факти, чиято интерпретация се надявам да даде яснота по отношение на корените на празника на жената. Този празник се свързва в началото на века с борбата на жените за политическо, икономическо и социално равноправие.
Идеята за отбелязване на международен ден на жената се заражда в навечерието на 20 век – времето на дива индустриализация, на нарастващи нужди на населението и на изгряващи радикални идеологии. Първият женски протест за по-добри работни условия и по-високи възнаграждения е проведен от жени от текстилната и шивашката промишленост на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Тези жени създават първия си синдикат две години по-късно. Следват още протести на същата дата, от които особено забележителен е този от 1908 г., когато 15 хиляди жени преминават през Ню Йорк, искайки по-кратък работен ден. По-добро заплащане и право на гласуване. През 1909 г, Американската социалистическа партия обявява 28 февруари за национален Ден на жената.
Международният ден на жената е обявен през 1910 г. на международна женска конференция в Копенхаген, макар и датата да не е определена. Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания. В навечерието на Първата световна война, на 8 март 1913 г. жени от цяла Европа провеждат демонстрации за мир. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След затишие през 20те и 30те години, отбелязването на 8ми март като празник на Запад се възражда с появата на феминистичните движения през 60те години на 20ти век.
През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Осми март започва да се чества като почти национален празник след 9 септември 1944.
И накрая, искам да ви поздравя с един от Задочните репортажи на Георги Марков, а именно „Зад фасадата на Осми март“.
March 3rd, 2009 / Author: Diana
Хората, принадлежащи на софтуерния свят си мислят, че могат да управляват света. Вярват, че с няколко кликвания на мишката могат да доведат до значими промени. В същото време, хората, борещи се за социална и политическа промяна, без да имат сериозни технически познания, използват все повече и повече възможностите, които новите технологии дават, за да достигнат посланията им до по-голяма аудитория, за да мултиплицират ефекта от своята работа.
„Ако тези две групи обедият усилията си, те ще започнат да пишат историята.”
Така Дан
Какво определя гражданската ни активност в епохата на дигитализация на информацията и широката вече употреба на Интернет? Как да привлечем хората към нашата кауза? Как да мултиплицираме ефекта от своята работа в полза на обществото?
Това бяха само част от дискутираните въпроси на семинара, проведен в Рига на 5 и 6 февруари 2009 г. В него взеха участие представители на неправителствени организации от Унгария, Чехия, Полша, Словакия, България, Литва, Латвия, Естония и Румъния.
Съвременен Вавилон
През последните няколко години застъпничеството за по-добро управление, за граждански и политически права, за прозрачност и отчетност на властта, за равнопоставеност се пренесе почти изцяло и все по-успешно се извършва във виртуалното пространство.
Интернет дава неограничени възможности за неправителствените организации да преодоляват физическите граници, да изпращат послания до неопределен брой потребители на мрежата, да мобилизират обществено мнение и подкрепа, независимо от езика, расата, религията.
За да дадат гласност на случващото се в страни от Латинска Америка, Африка, Азия и Близкия изток, които получават оскъдно международно медийно внимания, активисти създават онлайн пространство, където подбират и редактират материали, публикувани от местни блогъри, за да поддържат информираността по сериозни теми в държави, в които английски говорящите медии проявяват слаб интерес. Изполвайки уеблогове, снимки, видео-клипове, подкастове, тагове и други форми, станали популярни в сферата на гражданската журналистика, GlobalVoiceOnline се опитват да привлекат и задържат вниманието върху най-важните проблеми и перспективи за решаването им в редица държави. С обучителни материали и техническа подкрепа, доброволците в организацията се опитват да поощрят надигането на граждански гласове в държави, където свободата на изразяване е невъзможна.
За да преодолеят бариерата на езиковите различия пред разпространението на информация и да свържат активисти, борещи се за обща кауза, от целия свят, GlobalVoice са създали проекта Lingua, чрез който материалите се превеждат на повече от 20 езика.
Електронна или демократична празнина
В страни като Тунис електронният активизъм е единственият начин за противопоставяне на ограничаването на свободата на изразяване и правото на информация в мракобесен управленски режим.
„Опитахме се да открием пропагандна машина, с която да противостоим на пропагандата на правителството”.
Сподели един от лекторите на семинара, Сами Бен Гхарбия. Повече от десет години той е политически емигрант в Холандия, но активно участва – с всички средства на електронната комуникация – в политическата кампания за демократизация на управлението в Тунис. След като правителството не само блокира достъпа от Тунис до страници с определена информация, но и започва преследване и арести на хора, които разпространяват тази информация, активистите, които се борят за свобода на изразяването и смяна на режима, започват да използват алтернативни методи. Започват да правят занимателни клипчета с помощта на Google Earth и снимки, за да изпратят политически послания до Интернет потребителите. Правителството блокира достъпа до youtube.com, където са качени интервюта с политически затворници. Активистите маркират (таг-ват) видеоклиповете с мястото, на което те са заснети и по този начин, те могат да бъдат гледани през Google Earth.
 Дан МакКинли и Сами Бен Гхарбия
Разултатът от тази работа е, че днес всички Интернет потребители в Тунис (1.5 милиона) говорят за нуждата от свобода на информацията и изразяването – блогъри публикуват, граждани коментират. През 2003 г. само дисиденти и неправителствени организации участваха в процеса, подчерта значението на електронната кампания, Сами Бен Гхарбия.
Информация за нивото на „филтриране” на интернет достъпа в различни региони на света може да видите на http://opennet.net/. За блокиран достъп до страница може сами да информирате на http://www.herdict.org/web/.
По-електронно активни
Гражданската активност в днешно време се измерва със степента на електронно присъствие. Електронният активизъм може да бъде само от полза на неправителствените организации. Интернет дава силата да се публикува информация в неограничено количество и без срок.
„Публикувайте колкото се може повече информация в Интернет”.
Това е съветът на Дан МакКинли към участниците в семинара. Колкото повече информация има, колкото по-атрактивна и лесно разбираема е тя – под формата на видео клипове, картинки, цветни диаграми, толкова повече хора ще достигнат до нея и ще я „прочетат”. Така се печели подкрепа.
Дан МакКинли е един от създателите на „Лагер за социална иновация”. Инициативата има за цел да събира за един уикенд софтуерни специалисти и представители на НПО, за да „настроят” мисленето си в една посока за по-ефективна социална дейност с помощта на новите информационни и комуникационни технологии. По време на тези срещи, участниците от двата лагера работят по създаването, и в последствие на реализацията, на съвместни проекти.
Атрактивна Интернет страница
В дните на развиващи се информационни и комуникационни технологии една неправителствена организация трябва да има не просто Интернет страница. Страницата трябва да е атрактивна, актуална, лесна за навигация и да дава възможност за обратна връзка.
Един от начините за повишаване популярността на Интернет страниците е прилгането на тест за практичност „Guerilla”. Това е нещо като тест „насляпо”, в който се проверява ефективността на страницата. С него се проверява ясно ли е представена мисията на организацията в интернет страницата, разпознаваеми ли са дейностите от пръв поглед, провокирани ли са посетителите на страницата да участват в кампания или в някакво друго събитие на организацията, и най-важното – ще посетят ли тази страница отново.
 Тони Боуден и Анна Карлсън
Ефективен в подобни случаи е т.нар. „Тест за пет секунди” бе съветът на Анна Карлсън, също един от лекторите на семинара.
Електронна демокрация
Когато гражданският активизъм е електронен, развитието на демокрацията също се пренася в електронното пространство. Ставаме свидетели на равзитието на електронни правителства и други онлайн услуги, но електронната демокрация е нещо повече от повишена ефективност на администрацията в резултат на внедряването на новите технологии. Електронната демокрация е свързана с управление, т.е. с участието на гражданите в това управление посредством новите технологии.
За да стимулират електронната демокрация, неправителствени организации създават интернет страници, предоставящи възможности, които би трябвало правителството само да инициира. Тони Боуден от организацията MySociety представи няколко Интернет страници, които определено създават възможност за комуникация на гражданите с управляващите, механизъм за наблюдение на някои техни действия, чувство за принадлежност към общността и съответно отговорност към решаването на проблемите й, стимул за участие в процеса на вземане на решения. От друга страна, с подобни механизми се създават стимули и за политиците да бъдат по-отговорни, по-отворени и по-отзивчиви.
Ето част от тях:
WriteToThem.com – дава възможност на гражданите на Обединеното кралство да изпратят електронни писма с оплаквания, предложения или дори похвали до съветниците в своята община, до представителите на тяхната област в парламента, до евродепутатите.
TheyWorkForYou.com – комбинира информация, която e в общественото пространство като прави пълен профил на всеки представител в английския парламент – процент на посещаемост на пленарните заседания, цитати от изказвания по определени теми, дадени предложения, позиция по проектозакони и други предложения.
WhatDoTheyKnow - страницата е създадена с цел улесняване на процеса на подаване на електронни заявления за достъп до информация до различни административни структури. Страницата разполага и с архив на подадените от други хора заявления, както и на получените отговори по тях, което дава възможност за справка за вече получена информация след подаване на заявление. Също така има възможност за RSS абонамент по определени теми.
FreeYourBills.com – поощрителна кампания за английския парламент да публикува законопроекти по подобаващ за 21 век начин, а именно в Интернет.
FixMyStreet.com – сайт, който дава възможност на живущите в един квартал, дори на една улица, да съобщят за проблеми в тяхната общност – като препълнени контейнери за боклук, неработещо улично осветление, дупки в настилката на улицата или тротоара. При съобщаване на един и същ проблем в даден район от повече от един човек, системата автоматично изпраща имейл на отговорните лица. Поради ефективността на страницата, няколко представители от долната камара на парламента са поискали да бъдат включени в системата и да получават имейли всеки път, когато някой от техния район регистрира проблем.
HearFromYourMP - страница, която окуражава народните представители да говорят със своя електорат. Повече от 60 000 души вече са абонати на тази услуга, а 160 члена на британския парламент активно комуникират посредством този сайт.
Въпреки че тези примери са изцяло от Великобритания, надявам се да послужат като вдъхновение на тези от вас, които вярват в участието в управлението, в силата на общността, в електронния активизъм и в промяната като цяло.
|
|